Щастливеца's Site

ГРАЖДАНСКА АКТИВНОСТ И ГРАЖДАНСКО УЧАСТИЕ В ПРИРОДОЗАЩИТАТА В БЪЛГАРИЯ В КОНТЕКСТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ЦЕННОСТИ

Радосвета Кръстанова

ПРЕДСТАВЯНЕ

Радосвета Кръстанова е асистент по френски език в програма Политически науки на френски език и докторант към департамент Политически науки на Нов български университет. В качеството си на председател на софийско гражданско сдружение Щастливеца представлява гражданското общество в Коалиция “За да остане природа в България”. През периода 2005-2008 г. е участвала е като съорганизатор в голяма част от значимите прояви на гражданска активност за защита на българската природа (инициативен комитет “За чистота и законност”, възникнал по повод кризата с отпадъците на гр. София, коалиция “Нулеви отпадъци”, проявите на граждански групи “Да спасим Иракли”, “НАТУРА 2000”, “Да спасим Странджа”, “Граждани за Рила” и съвместните инициативи на коалицията “За да остане природа в България”, сред които провеждането и връчването на подписка за защита на природата в българския парламент, участие в контактни групи от граждани и НПО за диалог с министерството на Околната среда и водите и контрол над действията и органите му. Граждански представител в комисията по Околна среда, води и гори на Столична община.)



Приемането на България като пълноправен член на Европейския съюз се осъществи в момент, в който самата Европа стои на кръстопът. Този кръстопът – и метафорично и реално – символизира началото на един дълъг и трънлив процес на изграждане на идентичност, в който общите и споделени ценности са задължителна гаранция за оцеляване и успешно развитие. Европейският проект, резултат от волята за помирение и съзидание след края на Втората световна война, прави първите си стъпки като общност на икономическо сътрудничество. Още от самото си начало обаче той се основава колкото на свободното движение на хора, стоки, капитали и услуги в рамките на един общ пазар, толкова и на стремеж към споделена визия за принципите, насоките и ограниченията на интеграционния процес, съпътствана от съвместни политики в редица области, без всички те да изчерпват смисъла и същността на тази общност, която постепенно се трансформира в амбициозен политически проект.

Превръщането на Европейската общност от зона за свободен обмен в политически съюз, в следствие на Договора от Маастрихт (1992), представлява изключително значима промяна със съществени ценностни измерения. Общото пространство за взаимодействие, което той предоставя, е споделяно и управлявано от самите държави в качеството им на независими, но взаимосвързани и равноонговорни участници. Следователно става дума не за формирование от федерален тип, а за съюз на независими държави, една съвременна форма на sympoliteia 1, в която ценностите на мирното съвместно съжителство, изградено върху икономическото, културно и юридическо сътрудничество, се съчетават с основополагащите принципи на правовата държава и демократичното устройство на обществата. Хартата на основните права на гражданите, приета през 2001 г. в Ница хармонично съчетава фундаменталните европейски ценности: достойнство, свободи, равенство, солидарност, гражданство, справедливост2. Критериите за членство от Копенхаген също отразяват ценностния проект на Съюза в три измерения – свободен обмен, основан на принципите на пазарната икономика, функциониращи и стабилни демократични институции, признаване и реално отстояване на човешките права.

Основният проблем, който днес стои пред Европейския съюз е изграждането на Европа като политическа общност. Превръщането на общността в политически съюз изисква преосмисляне на ценностния модел, който да зададе и обща посока за развитие. Тази цел не би могла да бъде постигната без реалното съгласие и ефективно участие на гражданите на Европа. Отрицателният вот на референдумите за Проекта за Конституционен договор във Франция, Ирландия и Холандия през последните години ясно показаха, че посланията от горните етажи на европейската сграда трудно достигат до обикновените граждани и че последните се чувстват изолирани от процеса на вземане на решения, който пряко рефлектира върху собствената им съдба – а оттук и върху бъдещето на Европа 3. Държавните и правителствени ръководители си дадоха сметка за това, апелирайки още през 2001 г. за “широк дебат, обединяващ всички заинтересувани страни: представители на националните парламенти и на всички групи, формиращи и представляващи общественото мнение, а именно – политическите, икономическите и академичните среди и представителите на гражданското общество.”4

Други процеси и тенденции пораждат не по- малка загриженост за бъдещето на европейския проект - разочарованието от традиционните политически партии и неспособността на социалната държава да се справи с предизвикателствата на глобализацията и освобождаването на пазарите изправят значителни слоеве от населението на ЕС пред нови проблеми, свързани с имиграцията, които провокират нови конфликти, водят до капсулиране на общностно ниво и засилване на ксенофобските и националистически настроения. “Екзотичните” политически формации и програмите с откровено популистка насоченост се радват на тревожно висок рейтинг както в страни с “крехки” демократични традиции (голяма част от новоприсъединилите се държави от Централна и Източна Европа), така и в редица страни, известни със стабилните си демократични институции и силна държавност (Франция, Австрия). Икономическата глобализация и новата криза на представителната демокрация5 след няколко десетилетия на силна социална държава и възходящо развитие налагат преосмисляне на традиционните европейски ценности в рамките на новите реалности. Ядрото на европейския ценностен модел, основаващо са на универсалността на фундаменталните човешки права6, остава вън от съмнение. Другата несъмнено европейска ценност – правовата държава и демократичния принцип на развитие на обществата ще се определя във все по-голяма степен от активното участие на по-широк кръг от актьори на гражданското общество. Легитимността на европейския проект все повече ще се съизмерва с ролята на гражданите, обединени в нови форми на мобилизация. Новите форми на мобилизация, от своя страна, отразяват нови проблеми и предизвикателства, които стоят не само пред народите и обществата в Европа, а засягат бъдещето на цялото човечество. Пример за това са екологичните движения, възникнали в средата на 60-те години на миналия век като специфична и особено ярка форма на новия тип пост-индустриални социални движения. Основани на една преосмислена връзка между човека и природата, тези граждански движения постепенно наложиха в публичното пространство нова философия на взаимодействие между различните компоненти на социалната система, в центъра на която стои осъзнатата и ангажирана отговорност на човека за запазването на живота на Земята. С преобразуването на екологичните движения в зелени партии тази нова философия постепенно навлезе в публичните политики и практики на европейските държави. Днес тя представлява един от най-значимите приноси на европейската политика. С мащабното си екологично законодателство и с реално провежданите политики за подобряване качеството на околната среда и опазване на природните ресурси, Европейския съюз е безспорен световен лидер в тази област7. Политиките на съюза в тази насока – спиране загубата на биорзнообразие, подобряване качеството на околната среда, намаляване на отделянето на вредни газове в атмосферата, борба с глобалното затопляне, рационално използване на невъзобновяемите енергийни източници и въвеждане на нови енергиийни източници и технологии – са израз на един ценностен модел за развитие, основаващ се на десетилетните усилия на екологичните граждански движения да поставят проблема за връзката между човека и природата в обсега на интересите на голямата политика, а оттам да я пренесат в конкретните политики във всички важни сфери (икономика, туризъм, градоустройство и планиране, енергетика, образование). Тези политики, от своя страна са израз на една обогатена и задълбочена хуманистична визия на развитието, която се основава на традиционните за Модерна Европа ценности на значението на човешката личност като фактор за промяна на света в рамките на солидарни общности.

Философията на устойчивото развитие, която постепенно се налага като водеща тенденция и свързващ елемент на публичните политики в най-различни сфери, е едно от най-съществените проявления на този нов тип отношение към заобикалящия свят. Тя олицетворява нов тип ценностни нагласи, които съответстват на съвременните глобализационни реалности и на глобализирането на рисковете за оцеляване на човешкия род. В този смисъл природозащитата и устойчивото развитие представляват също глобални и глобализиращи ценности, които се основават на солидарността и отговорността на отделните индивиди, обществата, държавите и над-държавните образувания. Налагането на устойчиво мислене и екологично поведение налага и изграждането на нов тип социална връзка; тази връзка, от своя страна е немислима без координирани действия на хоризонтално и вертикално ниво, както на ниво граждани и локални общности, така и на междудържавно, континентално и планетарно ниво. Успехите на европейските политики в сферата на екологията – макар и все още далеч от очакванията на обществото и на европейските институции, - се коренят в една дълга и богата традиция на човешка активност, която след множество възходи и спадове продължава да бъде един от основните разпознавателни символи в системата на споделените европейски ценности.

Българското природозащитно движение, наложило се през последните години като значимо явление в публичното пространство, се основава в значителна степен на европейския ценностен модел. То се вписва в по-широкия контекст на обществени нагласи, които съпътстваха присъединяването на България към Европейския съюз. Макар че това събитие не бе прието еднозначно от българското общество, то бе изживяно по-скоро положително, като проект за по-добро бъдеще, но и като справедливо признаване на европейските корени на България и историческия й принос за изграждането на европейската цивилизация. В съзнанието на българина още от времето на Националното Възраждане Европа битува като реално географско, културно и политическо пространство, но също и като духовно пространство на споделени цивилизационни модели и ценности, в основата на които с особен авторитет се ползват ценностите на демокрацията и на правовата държава. Не е случайно, че значителна част от посланията, които българските граждани формулират в защита на своите професионални, социални, политически, икономически или човешки права, се свързват с позоваване на европейското право и европейските практики и ценности. Отстояването на европейските ценности позволява на гражданите да заявят себе си като пълноправни участници в обществените и политическите процеси8. Във всички значими прояви на гражданското общество през последните две десетилетия се откроява един и същи стремеж към законност, цивилизованост и отстояване на идентичност, легитимиран от стремежа към Европа като свръх-ценност и изживян като споделеност на една естествена общност.

Гражданските инициативи в защита на природата и околната среда в България, които през последните години и месеци спонтанно се превърнаха в движение с национален мащаб, представляват непосредствен израз на тези тенденции. Като отстояват принципите, ценностите и практиките на развитите европейски демокрации в тази област, те свидетелстват за развитието на екологично съзнание сред широки слоеве на гражданското общество, което имплицира зараждането на една култура на поведение, гражданска и европейска в своята същност. Тези инициативи се превърнаха във видимо обществено явление като мобилизираха много активни граждани и спечелиха симпатиите и подкрепата на обществото. Те се радват на все по-широк отзвук извън България, особено в страни с утвърдени екологични традиции като Германия, Франция, Австрия и често фокусират вниманието на чуждестранните медии. В гражданското пространство се заговори за “втора зелена вълна”, по аналогия с първата вълна на екологична активност от края на 80-те години на миналия век. Въпреки различията в двете движения, отдалечени едно от друго от един почти двадесетгодишен период и обусловени от различната политическа конюктура, и двете концентрират позитивна гражданска енергия с политически заряд, която призовава към отговорност компетентните органи на властта и предлага алтернативни практики и подходи за развитие на страната. Така тези движения, концентрирани около непосредствени екологични заплахи, засягат редица възлови проблеми на българското общество, породили се в годините на тоталитаризма и задълбочени по време на прехода, за да изкристализират преди присъединяването към Европейския съюз. Този факт не е случаен, тъй като гражданската мобилизация в тази сфера представлява израз не само на крещящите проблеми с унищожаването на българската природа – презастрояването на Черноморието, противозаконните замени на държавна и общинска земя, незаконното строителство в национални паркове и резервати. Движението в защита на природата у нас се основава на принципите на правовата държава, на основни конституционни права и по този начин е в унисон с най-значимите европейски ценности. От друга страна не могат да не се вземат предвид и екологичните измерения на тази гражданска мобилизация у нас, които за много кратко време отредиха на България място в авангарда на природозащитата в Европа9. На фона на отдръпването от природозащитната кауза в развитите европейски страни (Великобритания, Германия, Австрия, Франция, Финландия), за което свидетелстват някои скорошни изследвания – тенденция, която особено ярко се откроява сред младите западноевропейци10 - фактът, че именно в България – страна с крехки демократични институции и неустановена гражданска култура, опазването на природата концентрира безспорно обществения интерес11 се явява повече от показателен. От една страна той свидетелства за специфичната политическа и икономическа конюктура в страните от Централна и Източна Европа; от друга страна той представлява тревожен знак за бързите темпове на унищожаване на природното наследство в нашата страна, което отразява липсата на ясна визия за сериозността на проблема от страна на политическите елити, както и за необходимостта от превръщането на устойчивото развитие в приоритет с оглед на бъдещето.

Кампаниите в защита на българската природа възникнаха и продължават да възникват около конкретни казуси. Кампанията Да спасим Иракли, която постави началото на този тип обществена активност, концентрира недоволството на група граждани от противозаконните строителни намерения на няколко фирми, създадени със съмнителни капитали в офшорни зони и целящи превръщането на все още девствената плажна ивица в курортен комплекс със съмнителни екологични и естетически достойнства. Само за няколко месеца Да спасим Иракли успя да събере хиляди привърженици в столицата и в цялата страна; подписката, инициирана в подкрепа на кампанията прерасна в подписка за защита на цялото Черноморие, а събитията, породили се като естествена реакция на общественото недоволство, послужиха за трамплин на други по-мащабни прояви. Апелът за защита на незасегнатите от презастрояването области по Черноморието бе съпътстван от подписка за опазване на цялата българска природа, която от юни 2006 до януари 2007 събра подкрепата на 50 000 български граждани и на 23 януари 2007 бе внесена като официален документ в Народното събрание на Република България12. Същата подписка бе изпратена и в Европейския парламент като свидетелство за гражданската позиция на значителен брой български граждани в защита на обществения интерес. Подписката отправя апел към институциите на законодателната, изпълнителната и съдебната власт да съдействат – според сферата и обхвата на компетенциите си – за спазването на законите на страната, отстраняване на нарушенията и превръщане на устойчивото развитие и опазването на природата в приоритети на държавната политика.

Кампанията Да спасим Иракли бе последвана от кампанията НАТУРА 2000 13, която за известен период поляризира мнението на обществото и задълго остана във фокуса на общественото внимание. Тук гражданската активност бе резултат от решението на Министерски съвет на Република България да извади за преразглеждане значителен процент от териториите, предвидени да бъдат включени в европейската природозащитна мрежа НАТУРА 2000 и определени след няколкогодишни експертни проучвания по критериите на европейското екологично законодателство. В продължение на десет месеца, гражданите –природозащитници организираха ежеседмично бдения пред Министерски съвет, като непрекъснато апелираха управляващите да изяснят причините за изваждането на териториите. По време на акциите си гражданите провокираха институциите и медиите да обърнат внимание на значимостта на мрежата НАТУРА 2000 за опазването на природата в страната и предупреждаваха за опасността от налагане на санкции от страна на Европейската комисия. По този начин кампанията компетентно и ангажирано вкара темата НАТУРА 2000 в дневния ред на обществото, популяризирайки смисъла на природозащитата посредством една европейска политика. Нещо повече – гражданския натиск в защита на изключените зони извади на бял свят несъвършенствата в Закона за устройство на територията, позволяващ изключване на най-ценните зони от обхвата на мрежата въз основа на приети устройствени планове на ниво общини и бързото им урбанизиране. Така гражданите предизвикаха реакцията на ЕС и се опитаха да предпазят управляващите от изкушението да “изключат” от НАТУРА 2000 част от най-апетитните сред отложените за преразглеждане зони, сред които огромни територии по Черноморието, мащабни зони в най-големите български планини – Пирин, Рила, Родопите, както и места със символно значение за българския туризъм като Мелнишките пирамиди, Триград и Триградското ждрело, части от Стара планина и др. Като резултат от гражданската инициативност трябва да се открои и нарасналата осведоменост на голям брой граждани за смисъла, обхвата и ограниченията на мрежата НАТУРА 2000. Някои общини и населени места сами пожелаха да бъдат включени в зоната след като се запознаха с ползите за бъдещото си развитие и възможността да привлекат европейски фондове за тази цел14.

Несъмнена кулминация на проявите с екологична насоченост бе кампанията Да спасим Странджа, която само за няколко часа се превърна в знаково за развитието на българското гражданско общество събитие. Породена от новината за отменянето на статута на природен парк Странджа15, кампанията събра само в София няколко хиляди привърженици. Противоречивите и често неадекватни реакции на представителите на властта – тридесет и седем души са арестувани на място за нарушаване на обществения ред; две седмици по-късно, под натиска на общественото мнение Парламентът гласува поправка в Закона за защитените територии, която осуетява по-нататъшни опити за отменяне или заобикаляне на статута им – показват, че определени слоеве на гражданското общество значително изпреварват компетентните органи и представителите на политическата класа като осъзнатост на проблемите и навременни действия в защита на приоритетни за развитието на страната ни области – устойчив туризъм, щадяща околната среда икономика, популяризиране на алтернативни източници на енергия и не на последно място – устойчиви политики в сферата на образованието и науката като задължителен фактор за устойчиво развитие в бъдеще. Безпрецедентната обществена подкрепа за кампанията (77% според проучване на общественото мнение на НЦИОМ)16 свидетелства за нарасналия интерес сред обществото към проблемите на природата и околната среда и не на последно място – на значимата роля на гражданските инициативи, изброени по-горе за промяната на обществения климат в полза на една по-голяма ангажираност 17. Същевременно тя се дължи и на координираните граждански действия на отделните инициативи, които естествено се сляха в коалиция За да остане природа в България, обединяваща граждански групи и инициативи на национално и локално ниво (Да спасим Иракли, Да спасим Странджа, Граждани за Рила), неправителствени екологични организации (Сдружение за дива природа Балкани, национално движение Екогласност, сдружение Зелени Балкани, Горичка, фондация Биоразнообразие, Инфорционен и учебен център по екология, сдружение за борба с генномодифицираните организми Агролинк и мн. др.), академични и научни звена (Институти на БАН, СУ “Св. Климент Охридски”), културни институциии и читалища, представители на алтернативния бизнес в туризма (Българска асоциация за алтернативен туризъм), както и Съюза на ловците и риболовците в България. Коалицията работи на напълно демократичен принцип, автономността на отделните членове е основополагаща за доброто й функциониране, решенията за действие се вземат съвместно в резултат на обсъждания, голяма част от които се осъществяват в оживени форуми в интернет пространството. Активните членове на коалицията са основно млади и високообразовани хора, концентрирани в няколко големи града в страната (София, Пловдив, Варна, Русе, Бургас, Стара Загора), както и в някои по-малки градове, с ясно изявена воля за личностна автономност, с развита гражданска и социална компетентност и със съзнание за ценността на солидарните и координирани действия в защита на обществения интерес. Техните послания открояват отчетливо исконни европейски ценности – правовата държава като върховенство на закона и равнопоставеност пред съда, върховенство на обществения интерес над интересите на отделните индивиди, прозрачност и отговорност на управляващите, контрол над органите на властта, участие и съвместна работа при вземане на решения и прокарване на политики.

В заключение на този преглед на гражданските природозащитни инициативи от последните няколко години, можем да формулираме тезата, че тези инициативи, прераснали във влиятелно природозащитно движение, илюстрират поведение, практики и ценности, които са в крак със своето време и отразяват основни характеристики на европейския ценностен модел. Като адекватност на реакцията спрямо проблемите и като демонстрирана отговорност в защита на обществения интерес, те значително изпреварват стъпките на политическите партии в тази насока; нещо повече – те изпълняват ролята на коректив на грешките на властта, концентрират вниманието на обществото върху един от най-значимите проблеми на съвременния свят, информират и образоват с поведението и посланията си, като по този начин способстват за укрепване на гражданското самосъзнание и гражданската култура. В контекста на основните европейски и демократични ценности – свобода, равенство, братство, гражданите-природозащитници се стремят да запазят баланса между либералния принцип на свободата и социалния принцип на равенството, като поставят акцента върху последния, често неглижиран принцип на триадата - братството, принцип, който стои в основата на споделената и солидарна отговорност за бъдещето, на която се основава и устойчивото развитие.

Именно сега е моментът политиците и отговорните лица у нас да докажат, че действително подкрепят европейския избор на България и работят - съгласувано и компетентно – за провеждане на европейски политики не само в областта на природозащитата, а и във всички онези области, върху които рефлектират проблемите на нарушеното равновесие между човека и природата. Особена отговорност за това носят левите партии, тъй като по традиция и по смисъл зелената политика и зелените ценности са ориентирани в левия спектър – те предполагат споделена отговорност за опазването и равномерното разпределение на природните ресурси, засилена държавна намеса за овладяване на пагубния за устойчивото развитие “либерализъм” в инвестирането и строителството, който често пъти се изразява в безотговорно и безвъзвратно унищожаване на природата и води до едно бъдеще, в което социалната цена ще бъде непоносима.

Политическите партии и особено левите партии нямат друг полезен ход освен осъзнаването на отговорността си в тази област. Фактът, че гражданите съумяват по-бързо, по-адекватно и по-отговорно да откроят и защитят европейските ценности, сред които опазването на природата като единствена гаранция за оцеляване на живота, може и да ни радва, тъй като дава надежди за гражданското общество у нас, но трябва и да ни безпокои. Съхраняването на природата може да се случи единствено с целенасочена и разумна държавна политика, която да отстоява в перспектива интереса на цялото общество над този на отделни лица.

Мястото и ролята на една истинска политика, базирана на ценностите на европейската социалдемокрация се вижда в две направления. Тя трябва да съумее да проведе открит диалог с гражданството, за да се откроят възможностите за съвместно действие. Опитът и компетентността, която гражданските движения в защита на природата са натрупали с времето и прагматизмът, с който отстояват целите си, трябва да се споделят по-възможно най-добър начин от управляващите и особено от онези, които принадлежат към левия спектър на политическото пространство. Колкото по-бързо се случи това, толкова по-големи са шансовете за оцеляване на българската природа, за намаляване на съществуващото обществено напрежение в тази област и за изграждане на истинско доверие към управлението. Разбира се, опазването на природата не се явява единствено условие в тази насока. Но гражданските сигнали трябва да бъдат разчетени и взети под внимание, тъй като протестните природозащитни движения концентрират в умален вид почти всички проблеми на българския политически и обществен живот – разклатената легитимност на управлението, корупцията по всички етажи на властта и във всички обществени слоеве, липсата на визия за развитието на приоритетни за устойчивото развитие области като туризма, регионалното устройство и градоустройството, отсъствието на приоритетна образователна стратегия, основаваща са на икономиката на знанието, която е една от водещите и актуални европейски ценности.

Ролята на образованието за изграждането на гражданска култура и поведение е още една насока за размисъл на партиите в лявото пространство – защото нито съзнанието за смисъла на устойчивото развитие, нито създаването на активно гражданско пространство за мултиплицирането му, нито изграждането на гражданско общество, притежаващо самочувствие и ясно съзнание за своята роля и ценност в тази и в други сфери, са възможни без смислена и целенасочена образователна политика.

И на последно място – но може би най-важното от всичко изброено – гражданските движения в защита на природата трябва да бъдат възприети като реакция на загубеното доверие в управлението и неговите институции. Те трябва да се разглеждат като заявка за алтернативно действие в политиката 18, в което контестацията на статуквото и протестът вървят ръка за ръка с взискателното отстояване на един модел на преосмисляне и пресъграждане на обществената и политическата връзка. А оттук до загубата на легитимността, крачката е само една. Гражданските инициативи в България през последните няколко години трябва да бъдат възприети като окуражаващ сигнал за нараснала гражданска еманципация и като знак за несимволична демократизация на обществените нагласи, като място изява на позиция, но и като поле за социализация и за изграждане на социална компетентност, на култура на общуване между “редови” граждани и управляващи, на проява на автономна и оригинална мисъл и действие, но и на изграждане на взаимно доверие и въплъщаването му в съвместни действия с траен резултат в полза на общественото благо – утвърдени европейски ценности, на които се основава държавата на гражданите като единствена форма на легитимно демократично управление19.

БЕЛЕЖКИ :

1. В тази връзка вж. Contogeorgis, Gеоrge. (2007), la question de la democratie europeenne. iN: Krasteva A.&, Todorov A. (dir.) FRANCOPHONIE ET INTEGRATION EUROPEENNE, Sofia : Nouvelle Université Bulgare, 2004



2. По този въпрос вж. Dоny, Marianne (2001), Droit de la Communaute et de l’Union europeenne, 2001, Bruxells, Editions de l’universite de Bruxelles

3. Вж.например Shikova, Ingrid (2007) : Communiquer l’Europe, in: Krasteva A.&, Todorov A. (dir.) FRANCOPHONIE ET INTEGRATION EUROPEENNE, Sofia : Nouvelle Université Bulgare, 2007



4. Dony, Marianne (2001), ibid., p.



5. Първата криза на представителната демокрация се проявява в периода след края на Първата световна война и до голяма степен обуславя процесите, които довеждат до зараждането и налагането на комунистическите и фашистките режими.



6. Орхюската конвенция от 1998 г. например постановява правото на всеки гражданин да предяви интерес по екологични казуси, независимо дали е пряко засегнат. Конвенцията отразява основното човешко право на здравословна жизнена среда и предполага възможност за завеждане на съдебна процедура.



7. Освен вече наложилия се като реална политика принцип на санкциониране на замърсяващи производства, по-известен с популярното название «замърсителят плаща», европейското законодателство предвижда като неотменна и задължителна част от националните законодателства на страните-членки приемането на Закон за екологичната отговорност, който подвежда под строга наказателна отговорност (вкл. и затвор) особено тежките посегателства спрямо природните богатства, биологичното равновесие и накърняването на основни човешки права, положени в Конституцията, на първо място правото на здравословна среда. В България законът бе одобрен на 17 януари т.г. и предстои да бъде приет.



8. Като един от многото примери тук можем да посочим откъс от Декларацията на основните принципи на Българският Великден, неформален наследник на инициативата, зародила се като представителство на успешно интегрираната българската диаспора на Запад и допринесла в значителна степен за оформяне облика на правителството на НДСВ на Симеон Сакс-Кобург Готски : “.Да подпомага развитието на гражданско общество в България и да отстоява принципите на демокрацията в духа на европейските ценности, запазвайки традиционните български такива…’ http://www.bgvelikden.org/




9. Вж. Изследване на Евробарометър от м.ноември 2007 http://www//ec.europa.eu/public_opinion/



10. Вж. напр. Bozonnet, Jean-Paul, L’ecologisme en Europe: les jeunes desertent, in : Les jeunes europeens et leurs valeurs, Galland, Olivier &Roudet, Bernard (dir.), 2005, Paris, ed. La Decouverte, pp. 147-177. В това изследване, основаващо се на сравнителен анализ на данни от мащабно европейско социологическо проучванe на ценностите (Valeurs), осъществено съответно през 1990г. и 1999г., авторът констатира значително отдръпване от екологичната кауза сред най-младите (18-29г.) и относителна устойчивост на ангажираността сред поколението на “екологичния бум” (44-60г.), обхващащ периода между средата на 60-те и края на 80-те г. на миналия век. Трите основни фактора, на които се основават резултатите от анкетата са готовността за подпомагане на екологичните политики чрез парична помощ (под формата на специфичен екологичен данък, увеличаване на облагането или доброволни дарения за организации, работещи в сферата на природозащитата), членство в природозащитни организации и доброволен труд към организации и сдружения с екологична насоченост. За България същото изследване изтъква факта, че въпреки високия процент нежелаещи да подпомогнат финансово опазването на природата (32%), за периода 1990- 99 г. броят на доброволците сред най-младите в екологичните организации в страната се е удвоил, за сметка на представителите не по-възрастните поколения. (ibid. p.165).



11. Вж. съвместно изследване на Института по социология към БАН и фондация Биоразнообразие , направено в периода 15.10 – 26.10. 2007 www.bbf.biodiversity.bg/files/doc/Obst_naglasi_analiz.doc



12. зА ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ ПО ТЕМАТА ВЖ. САЙТА НА КАМПАНИЯ зА ДА ОСТАНЕ ПРИРОДА HTTP://WWW//FORTHENTURE.ORG И сайта на гражданска група да спасим ираткли HTTP://WWW//DASPASIMIRAKLI.ORG



13. Вж. HTTP://WWW//FORTHENTURE.ORG



14. Като конкретен пример може да се посочи инициативата на Общинския съвет на гр. Трън за включване на областта в НАТУРА 2000.



15. След решение на висшия административен съд от юни 2007 г. , откровено обслужващо интереса на инвститора краш 2000, построил незаконно на територията на природния парк ваканционно селище “златна перла”. вЖ сайта на граждани за странджа http://www//savestrandja.ludost.net



16. Изследване на общественото мнение, проведено от нциом http://www.bbf.biodiversity.bg/files/doc/bbf_sociol_prouch_bg_22-10-2005.pdf



17. За пример можем да посочим резултатите от две проучвания на общественото мнение (2005 и 2007 т.), осъществени съвместно от фондация Биоразнообразие и Института по социология към БАН. Сравнението показва, че в сравнение с 2005г е нараснала както осведомеността на гражданите по екологични проблеми , така и авторитетът на гражданските природозащитни движения и осъзнатата необходимост от действие със съмишленици. Особен интерес буди фактът, че ако преди две години на въпроса “ При възникване на проблем с природата как бихте реагирали и към кого бихте се обърнали?” , на първо място се посочват медиите, следвани от природозащитните организации и съвместни действия със съмишленици, то през 2007г. медиите са вече на четвърто (!) място, като на първо място се посочват съмишлениците, а на второ и трето – съответно природозащитните организации и дарителството за природозащитни каузи. ww.bbf.biodiversity.bg/files/doc/Obst_naglasi_analiz.doc



18. Илюстрация на този нов тип оценностено обществено поведение откриваме в думите на лидера на световно известната френска група Ману Чао в интервю за екологичната организация Грийнпийс: «Алтернативата е, мисля, че трябва да правиш политика навсякъде, където можеш да правиш политика – със себе си, със семейството си, с всички онези, с които можеш да достигнеш в твоята среда. За мен е трудно в сегашните времена да повярвам в революция, която може да промени всичко изведнъж, повече вярвам в хиляди и хиляди малки революции на ближните, които променят непосредственото ти обръжение. Всеки може да въздейства на непосредственото си обкръжение и да вложи енергията си в малкия свят около себе си. »



19. Ако демокрацията е реална, ние сме държавата, гласи един от лозунгите на природозащиниците HTTP://WWW//FORTHENTURE.ORG